ГАЛАКТИКАТА АНДРОМЕДА

Галактиката Андромеда (M31, NGC 224)  е спирална галактика. Това е най-близката голяма галактика до Млечния път. Намираща се от нас на разстояние 2,52 милиона светлинни години. Плоскостта на галактиката е наклонена към нас под ъгъл 15°. Видимият и  размер е 3,2°, а видимата и звездна величина  - +3,4^m.

Исторически факти

Първото писмено описване на галактиката е намерено в „Каталог на неподвижните звезди” на персийския астроном Ас-Суфи (946 г.), като „малко облаче”. През 1612 г. е направено първото й описание вече гледана през телескоп от немския астроном Симон Мариус. При създаването на своя знаменит каталог Шарл Месие я записва под номер 31 (M31). Той предполага, че тя представлява най-близката мъглявина и изчислил разстоянието до нея на 2 000 пъти по-голямо от разстоянието между Слънцето и Сириус, което е много погрешно. През 1864 г. Улям Хершел, наблюдавайки спектъра на М31, забелязва че той се различава значително от този на мъглявините. Данните показват, че М31 се състои от множество звезди. Хершер предполага, че този обект има звездна природа. През 1885 г. избухва свръхнова (SN 1885A) в галактиката, известна в литературата като Андромеда S. За цялата история на наблюдение на Андромеда това е единственото регистрирано до сега такова явление.

Общи характеристики

Движение

Лъчевата скорост на галактиката е определена от американския астроном Весто Слайфер през 1912 г. Използвайки спектрален анализ той установил, че тя се движи по направление към Слънцето с нечувана до тогава скорост 300 км/сек.

Галактиката Андромеда, както и Млечният път, принадлежат към Местната група (фиг. 4). Определяйки направлението на движението на  Андромеда в пространството, астрономите изчисляват, че тя ще се сблъска с нашата Галактика след приблизително 3-5 милиарда години. Ако това стане, те двете ще се обединят в една по-голяма галактика. Не е изключено при този сблъсък Слънчевата система да бъде изхвърляна в междугалактическото пространство. (фиг. 5)

Структура

Галактиката Андромеда има маса 1,5 пъти по-голяма от масата на Млечния път и е най-голямата галактика в Местната група. Тя има няколко спътници – галактики джуджета - M32, M110, NGC 185, NGC 147. Нейният реален размер е около 260 000 светлинни години, т.е. тя е 2,6 пъти по-голяма от Млечния път.

Някои резултати обаче свидетелствуват за това, че Млечният път съдържа повече тъмна материя от галактиката Андромеда и за това нашата  Галактика може да се окаже по-масивната от двете. 

Ядро

В ядрото на М31, както и в други галактики ( в това число и Млечния път), е разположена гигантска черна дупка. Пресмятания показват, че нейната маса е над 140 пъти масата на нашето Слънце.

Други обекти

През 2005 г. астрономите открили в халото на М31 съвършено нов тип звездни купове. Три новооткрити купове съдържат стотици хиляди ярки звезди – практически с такова количество, каквото имат сферичните звездни купове. Но те се отличават от сферичните купове по своя голям размер – няколко стотици светлинни години в диаметър, а също и по-това, че са по-масивни. Разстоянията  между звездите в тях са също много по-големи. Възможно е те да представляват преходен клас между сферичните купове и сфероидалните джуджета.

В галактиката Андромеда се намира и звездата PA-99-N2, около която обикаля екзопланета, първата открита извън Млечния път.

Наблюдение

Най-доброто време за наблюдение на галактиката Андромеда е през есента и зимата. На тъмно място, далече от светлините на града, светещият дифузен овал на М31 се вижда и с невъоръжено око, даже и от неопитни наблюдатели. Това е най-отдалеченият обект, който може да се види с невъоръжено око. Разбира се заради крайната скорост на светлината, ние ще я видим такава, каквато е била преди 2,5 милиона светлинни години. (На Земята преди 2,5 милиона години не е съществувал човешкият род.) Поради този факт, съгласно Специалната теория на относителноста, не съществува никаква възможност да разберем как изглежда галактиката в настоящия момент.

В бинокъл Андромеда е видима даже и на осветеното градско нощно небе. Нейното наблюдаване в любителски телескоп с апертура 150-200 мм е обикновено разочароващо. Даже и при чисто небе и безлунна нощ, галактиката просто представлява голям светещ елипсоид с размити краища и ярко ядро. Могат да се видят още и два от нейните спътници – М32 и М110, които са елептични галактики. В любителските телескопи е невъзможно да се види нищо приличащо на красивите фотографии и илюстрации, получени след натрупване на светлината, използвайки дълги експозиции.

Причината е в особеността на нощното човешко зрение. Нашите очи, при всичката своя висока светлочувствителност,  не са способни, подобно на съвременните фотоприемници, да натрупват светлина в процес на дълги експозиции. Освен това,  човешкото око нощно време не може да разпознае цветовете и има рязко понижение на остротата на зрение.

Видимият ъглов размер на Андромеда е около 6 пъти по-голям от този на Луната (3,2°). (фиг. 7)